Пеперудена лудост

26 jul 2013, 14:08

Poesía » Filosófica

524 0 2

Непробудно тиха, тъмна нощ.

Лампа под стрехата ярко свети.

И по жребий неизменно лош,

идват пеперудите напети.

Сякаш, че пияни идат те

под самата стряха да се спрат.

Стръв към светлината имат те.

Хвъркат лудо, лепят се и мрат.

Гледайки, поисках в този час

да съм крехка бяла пеперуда.

Къмто светлината във захлас

да се стрелна, Боже, в скорост луда.

Този ход душата го избра,

а сърцето иска да го стори.

За бяла светлина да си умра

и дълго тук за мен да се говори!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.