Пеперудена лудост
Непробудно тиха, тъмна нощ.
Лампа под стрехата ярко свети.
И по жребий неизменно лош,
идват пеперудите напети.
Сякаш, че пияни идат те
под самата стряха да се спрат.
Стръв към светлината имат те.
Хвъркат лудо, лепят се и мрат.
Гледайки, поисках в този час
да съм крехка бяла пеперуда.
Къмто светлината във захлас
да се стрелна, Боже, в скорост луда.
Този ход душата го избра,
а сърцето иска да го стори.
За бяла светлина да си умра
и дълго тук за мен да се говори!...
© Никола Апостолов All rights reserved.
