Пеперуди
“Цветът на крилете на пеперудите се дължи на миниатюрни, припокриващи се една друга люспици, които отразяват слънчевата светлина.”
някъде в “Internet”
Ако някога в ден или нощ
сте сами, а усетите допир, в почуда
не повдигайте вежди с въпрос -
покрай вас е преминал човек-пеперуда.
До невидимост сиви били
тези хора и скитали с тиха покруса.
И ги срещаме в парка или
без да знаем до тях си седим в автобуса.
Просто - друга порода човек.
Може би, отегчена природата-майка
от еднаквости век подир век
е разбила колодата с генните карти.
И дали на шега или не
е създала материя „хомо-инсекта”.
Та нали все жадува криле
тази челяд Адамова от памтивека!
Но не с мощни крила на орел
е дарила тя своето странно творение,
а подобно поет неумел
е римувала „полет” с „любовно вълнение”.
Както дневният лъч светлина
дава цвят по крилцата на рой пеперуди,
тъй и тези прозрачни крила
може само любящо сърце да разбуди.
Тези хора се влюбват веднъж
и изгрява дъгата от техните плещи...
И прорязва в теб белег от дъжд,
ако влюбен човек-пеперуда те срещне.
Ала силното чувство, уви,
скоро в пепел превръща телата им чудни.
И оставаме, свели глави,
все да търсим любов с онзи цвят пеперуден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
