13 may 2012, 16:33

Пеперуди в стомаха

3.6K 1 10

Пеперуди в стомаха

 

 

Очи отворих в майската зора.

Любов по теб сърцето ми огря.

Събирам с длани капки от роса.

Отпила с устни и на теб ще донеса.

 

***

 

Ела, любими, в моята градина!

Да седнем тихо в клони от маслина!

Косите ми... Хайде, погали ги!

Дано съдбата пак не ни завиди!

 

***

 

С походка лека идвам, скъпи!

Прошепвам тихо "Добър ден!".

В сърце стаила два-три стиха,

написани сега за теб от мен.

 

***

 

Познала много пъти радостта,

до днес не бях се чувствала така.

Как странно пари любовта!

Кажи ми, скъпи! И с теб ли е така?

 

***

 

Едва дочаках будна утринта.

С ръце разкъсвах мрака през нощта.

Бялата си рокля аз да сложа.

В краката твои обичта си да положа.

 

***

 

Венец от пролетни цветя

аз вплитам с радост в своята коса.

Задъхана към тебе тичам,

за да ти кажа пак, че те обичам!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, романтични художнико!
    Толкова си галантен...
  • Ама разбира се...
  • Благодаря ти, Даниела, че така потрепна от моите пеперуди!
    Най - важното е да бъдеш себе си, разбира се!
  • На мен ми хареса, даже много.Споко, и аз не съм от "квалифицираните" поетеси според "капацитетите" тук, но това няма да ме спре да пиша...Между "коментираните" чета такива бози, че срам ме хваща за езика ни "свещен"...Не се превръщай в нещо, което не си, за да се харесаш на всяка цена!Това от мене.
  • Благодаря ти, Мери! Знаех си, че рано или късно ще се появи някой, който да види моите пеперуди и да ги хареса!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...