13.05.2012 г., 16:33

Пеперуди в стомаха

3.6K 1 10

Пеперуди в стомаха

 

 

Очи отворих в майската зора.

Любов по теб сърцето ми огря.

Събирам с длани капки от роса.

Отпила с устни и на теб ще донеса.

 

***

 

Ела, любими, в моята градина!

Да седнем тихо в клони от маслина!

Косите ми... Хайде, погали ги!

Дано съдбата пак не ни завиди!

 

***

 

С походка лека идвам, скъпи!

Прошепвам тихо "Добър ден!".

В сърце стаила два-три стиха,

написани сега за теб от мен.

 

***

 

Познала много пъти радостта,

до днес не бях се чувствала така.

Как странно пари любовта!

Кажи ми, скъпи! И с теб ли е така?

 

***

 

Едва дочаках будна утринта.

С ръце разкъсвах мрака през нощта.

Бялата си рокля аз да сложа.

В краката твои обичта си да положа.

 

***

 

Венец от пролетни цветя

аз вплитам с радост в своята коса.

Задъхана към тебе тичам,

за да ти кажа пак, че те обичам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, романтични художнико!
    Толкова си галантен...
  • Ама разбира се...
  • Благодаря ти, Даниела, че така потрепна от моите пеперуди!
    Най - важното е да бъдеш себе си, разбира се!
  • На мен ми хареса, даже много.Споко, и аз не съм от "квалифицираните" поетеси според "капацитетите" тук, но това няма да ме спре да пиша...Между "коментираните" чета такива бози, че срам ме хваща за езика ни "свещен"...Не се превръщай в нещо, което не си, за да се харесаш на всяка цена!Това от мене.
  • Благодаря ти, Мери! Знаех си, че рано или късно ще се появи някой, който да види моите пеперуди и да ги хареса!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...