Per il mio caro figlio (На моя скъп син)
Заръмя този дъжд. Пак е сряда.
По пробития облак пробяга
сякаш тяло на гущер –
мокро зелено сребрист.
Всяка капка във сряда –
хладен зелен аметист .
Пък чадърът ми - стар като мен
и с копринени обръчи-съчки.
Кой в мъгливия есенен ден
ще изглажда небесните бръчки?
Ще дочакам да спре да вали.
По лицето ми – мокри листа
(като златни деца пеперуди).
Аз съм фея с прозрачни крила,
чакам някой да ме събуди...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados
