Per il mio caro figlio (На моя скъп син)
Заръмя този дъжд. Пак е сряда.
По пробития облак пробяга
сякаш тяло на гущер –
мокро зелено сребрист.
Всяка капка във сряда –
хладен зелен аметист .
Пък чадърът ми - стар като мен
и с копринени обръчи-съчки.
Кой в мъгливия есенен ден
ще изглажда небесните бръчки?
Ще дочакам да спре да вали.
По лицето ми – мокри листа
(като златни деца пеперуди).
Аз съм фея с прозрачни крила,
чакам някой да ме събуди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
