22.11.2011 г., 21:20 ч.

Per il mio caro figlio (На моя скъп син) 

  Поезия » Друга
732 0 6



Заръмя този дъжд. Пак е сряда.

По пробития облак пробяга

сякаш тяло на гущер –

мокро зелено сребрист.

Всяка капка във сряда –

хладен зелен аметист .

Пък чадърът ми - стар като мен

и с копринени обръчи-съчки.

Кой в мъгливия есенен ден

ще изглажда небесните бръчки?

Ще дочакам да спре да вали.

По лицето ми – мокри листа

(като златни деца пеперуди).

Аз съм фея с прозрачни крила,

чакам някой да ме събуди...

 

 

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??