Пера за пирони

Какво съм аз? 
Една по-малка стъкленица
потопена в лава с цвят на пшеница. 
Какво си ти?
Едно перо от всички други взето,
по ред, на броеница, 
на вързоп вързани в плетеница, 
напомняща узряла капина по очите сиви и студени,
и напук оставила следи, макар и несолени.

Какво е той?
Подарък в една метална кутия.
Не отворена и неразкрита.
Ръждясала и забита, 
оставена на рафта, ей така, 
просто да я има - сложена в кошница 
дълбока, сякаш скрита, от влага и прах пропита.

А аз не съм за подаръци,
не приемам, но и такива в замяна - не подавам.
Те са една по-висша форма на мълчалива интрига
като жива верига.

***

От крилата свои накъсах си пера
за няколко сребърни в замяна пирони.
Получих отстъпка и то не една
от лица непознати и отровни.

"За какво са й на нея такива неща,
груби, опасни и студени?
Нима по-студена е от тях тя,
нима плътта по-вечна е от тези предмети,
нима крилата са й за изпитана вина:
оцапани, опърпани и неземни?"