12 февр. 2020 г., 07:41

Пера за пирони

958 1 0

Какво съм аз? 
Една по-малка стъкленица
потопена в лава с цвят на пшеница. 
Какво си ти?
Едно перо от всички други взето,
по ред, на броеница, 
на вързоп вързани в плетеница, 
напомняща узряла капина по очите сиви и студени,
и напук оставила следи, макар и несолени.

Какво е той?
Подарък в една метална кутия.
Не отворена и неразкрита.
Ръждясала и забита, 
оставена на рафта, ей така, 
просто да я има - сложена в кошница 
дълбока, сякаш скрита, от влага и прах пропита.

А аз не съм за подаръци,
не приемам, но и такива в замяна - не подавам.
Те са една по-висша форма на мълчалива интрига
като жива верига.

 

***

 

От крилата свои накъсах си пера
за няколко сребърни в замяна пирони.
Получих отстъпка и то не една
от лица непознати и отровни.

"За какво са й на нея такива неща,
груби, опасни и студени?
Нима по-студена е от тях тя,
нима плътта по-вечна е от тези предмети,
нима крилата са й за изпитана вина:
оцапани, опърпани и неземни?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...