29 ago 2009, 22:48

Перманентно

  Poesía
716 0 0

Учудващо, не ме боли,

ни днес, ни вчера, ами утре

и тези всички паднали искри,

родени след като небето ми помръкна.

 

Изневиделица - не ме боля,

когато слагах тялото й в гроба,

на нея - най-красивата мечта,

зачената в отровната утроба.

 

Отиде ли си или никога не е била,

надеждата ми - цялата, горката,

и в светлото на тази тъмнина,

пак не стана по-богата.

 

Ето те - нахален и без свян дошъл,

от всеки грабил си по много,

от най-злите - най-добър,

за да ме убиеш пак без повод.

 

Ето - влез и затвори вратата

нека пак да помълчим

да дойдеш пак не те очаквах,

но седни, а после ще вървим.

 

Ти знаеш, че оставам само твоя,

колкото и бягства да измислям,

и в бурята на тази нощ, и след пороя,

кошмар в сърцето тебе само стискам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Моцарели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...