29.08.2009 г., 22:48

Перманентно

713 0 0

Учудващо, не ме боли,

ни днес, ни вчера, ами утре

и тези всички паднали искри,

родени след като небето ми помръкна.

 

Изневиделица - не ме боля,

когато слагах тялото й в гроба,

на нея - най-красивата мечта,

зачената в отровната утроба.

 

Отиде ли си или никога не е била,

надеждата ми - цялата, горката,

и в светлото на тази тъмнина,

пак не стана по-богата.

 

Ето те - нахален и без свян дошъл,

от всеки грабил си по много,

от най-злите - най-добър,

за да ме убиеш пак без повод.

 

Ето - влез и затвори вратата

нека пак да помълчим

да дойдеш пак не те очаквах,

но седни, а после ще вървим.

 

Ти знаеш, че оставам само твоя,

колкото и бягства да измислям,

и в бурята на тази нощ, и след пороя,

кошмар в сърцето тебе само стискам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Моцарели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...