Учудващо, не ме боли,
ни днес, ни вчера, ами утре
и тези всички паднали искри,
родени след като небето ми помръкна.
Изневиделица - не ме боля,
когато слагах тялото й в гроба,
на нея - най-красивата мечта,
зачената в отровната утроба.
Отиде ли си или никога не е била,
надеждата ми - цялата, горката,
и в светлото на тази тъмнина,
пак не стана по-богата. ...