Учудващо, не ме боли,

ни днес, ни вчера, ами утре

и тези всички паднали искри,

родени след като небето ми помръкна.

Изневиделица - не ме боля,

когато слагах тялото й в гроба,

на нея - най-красивата мечта,

зачената в отровната утроба.

Отиде ли си или никога не е била,

надеждата ми - цялата, горката,

и в светлото на тази тъмнина,

пак не стана по-богата.

Ето те - нахален и без свян дошъл,

от всеки грабил си по много,

от най-злите - най-добър,

за да ме убиеш пак без повод.

Ето - влез и затвори вратата

нека пак да помълчим

да дойдеш пак не те очаквах,

но седни, а после ще вървим.

Ти знаеш, че оставам само твоя,

колкото и бягства да измислям,

и в бурята на тази нощ, и след пороя,

кошмар в сърцето тебе само стискам.