30 ene 2023, 13:32

Перо и лист

  Poesía
1K 2 2

ПЕРО И ЛИСТ

 

... със първите виделини,
които моят ден ми носи,
катеря се по планини
от хлътнали във мен въпроси.

 

Кой бях в световния пейзаж?
Какво след мене ще остане?
Бедняк ли, пръв ли богаташ,
загърбил своето имане?

 

Защо на този свят живях?
И накъде съм тръгнал, Боже?
Не бях ли празен развейпрах,
и то – ужасно невъзможен?

 

Дали, когато ядох хляб,
аз не загърбих двама гладни? –
и в римите – тъй тих и слаб,
се скитах сам от ден до пладне.

 

С един бял лист и чер молив
дочаках почести, заслуги?...
Ще питам, докато съм жив.
След мене – да се питат други!

 

30 януарий 2023 г.
гр. Варна, 13, 15 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...