30.01.2023 г., 13:32

Перо и лист

1K 2 2

ПЕРО И ЛИСТ

 

... със първите виделини,
които моят ден ми носи,
катеря се по планини
от хлътнали във мен въпроси.

 

Кой бях в световния пейзаж?
Какво след мене ще остане?
Бедняк ли, пръв ли богаташ,
загърбил своето имане?

 

Защо на този свят живях?
И накъде съм тръгнал, Боже?
Не бях ли празен развейпрах,
и то – ужасно невъзможен?

 

Дали, когато ядох хляб,
аз не загърбих двама гладни? –
и в римите – тъй тих и слаб,
се скитах сам от ден до пладне.

 

С един бял лист и чер молив
дочаках почести, заслуги?...
Ще питам, докато съм жив.
След мене – да се питат други!

 

30 януарий 2023 г.
гр. Варна, 13, 15 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...