29 ago 2012, 20:22

Перо от Феникс

  Poesía
972 1 12

Не съм в различен свят, и ти не си.

В една галактика живеем с теб.

Сред необятната и звездна степ

по млечни пътища не ме търси.


Във синьото на облачната дреб

една луна над двама ни виси,

девойко мила с къдрави коси,

достойна да омаеш даже Феб.


От кал несръчно съм измайсторен,

но ти едва ли си била ребро,

щом сам Адам е бил несъвършен.


От някой Феникс неизпепелен

навярно си откъснато перо

през времето, достигнало до мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...