29 ago 2012, 20:22

Перо от Феникс

  Poesía
970 1 12

Не съм в различен свят, и ти не си.

В една галактика живеем с теб.

Сред необятната и звездна степ

по млечни пътища не ме търси.


Във синьото на облачната дреб

една луна над двама ни виси,

девойко мила с къдрави коси,

достойна да омаеш даже Феб.


От кал несръчно съм измайсторен,

но ти едва ли си била ребро,

щом сам Адам е бил несъвършен.


От някой Феникс неизпепелен

навярно си откъснато перо

през времето, достигнало до мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...