Не съм в различен свят, и ти не си.
В една галактика живеем с теб.
Сред необятната и звездна степ
по млечни пътища не ме търси.
Във синьото на облачната дреб
една луна над двама ни виси,
девойко мила с къдрави коси,
достойна да омаеш даже Феб.
От кал несръчно съм измайсторен,
но ти едва ли си била ребро,
щом сам Адам е бил несъвършен.
От някой Феникс неизпепелен ...