Не съм в различен свят, и ти не си.
В една галактика живеем с теб.
Сред необятната и звездна степ
по млечни пътища не ме търси.
Във синьото на облачната дреб
една луна над двама ни виси,
девойко мила с къдрави коси,
достойна да омаеш даже Феб.
От кал несръчно съм измайсторен,
но ти едва ли си била ребро,
щом сам Адам е бил несъвършен.
От някой Феникс неизпепелен
навярно си откъснато перо
през времето, достигнало до мен...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
