29.08.2012 г., 20:22

Перо от Феникс

971 1 12

Не съм в различен свят, и ти не си.

В една галактика живеем с теб.

Сред необятната и звездна степ

по млечни пътища не ме търси.


Във синьото на облачната дреб

една луна над двама ни виси,

девойко мила с къдрави коси,

достойна да омаеш даже Феб.


От кал несръчно съм измайсторен,

но ти едва ли си била ребро,

щом сам Адам е бил несъвършен.


От някой Феникс неизпепелен

навярно си откъснато перо

през времето, достигнало до мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...