29.08.2012 г., 20:22

Перо от Феникс

967 1 12

Не съм в различен свят, и ти не си.

В една галактика живеем с теб.

Сред необятната и звездна степ

по млечни пътища не ме търси.


Във синьото на облачната дреб

една луна над двама ни виси,

девойко мила с къдрави коси,

достойна да омаеш даже Феб.


От кал несръчно съм измайсторен,

но ти едва ли си била ребро,

щом сам Адам е бил несъвършен.


От някой Феникс неизпепелен

навярно си откъснато перо

през времето, достигнало до мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...