18 jul 2006, 21:06

Перото ми история ви предлага

  Poesía
728 0 4



 

Mojsei & Aphrodite

 

Перото ми история ви предлага:

разказва се в нея за жената,

преминала през тази сага,

в която й замлъкнаха устата.

 

Плодът на любовта е сладък-

от всички ценности най-скъпа,

но той е труд, не е подарък,

а тук историята е даже тъпа.

 

Решила да направи опит забранен-

залюбила се с мъж достоен – тайно,

но поривът останал притеснен,

без шансове за нещо трайно.

 

Зеседнали в онуй любовно бреме,

в което има нещо мъничко забавно,

защото чувствали как то ще им отнеме,

постигнатото щастие, та макар и бавно.

 

Любов душата й отпи,

а мислеше за предстоящата раздяла-

проблемът взе да я топи

и тя усети, че е онемяла.

 

Чрез мъката сърцето проговори,

а те се искаха и пак, и пак,

но щастие може ли да се повтори,

щом двамата не знаят как?

 

Животът се изпълни с прегради,

а времето в щастие сякаш беше спряло-

започнаха се битки със засади,

накърняващи любовното им чувство цяло.

 

Така възникнаха проблеми верски,

родили сянката на първите съмнения,

а те създадоха емоции зверски,

подхранващи стихията на подозрения.

 

Така в чувството любовно,

разстла се сянката на ада

и тя зае место основно,

в което се развихри клада.

 

Любовникът й почна да кипи-

не бе доволен от живота им прикрит,

а тя привикна да търпи,

дори и погледа сърдит.

 

Изпаднаха в банална обиколка,

а любовта им бе едва набола

и почнаха да преживяват болка-

в душата си се тя почувства гола.

 

Започна да се пита тя:”Нали

дъгата ни венча с обич бяла,

а ето, че започна да боли-

с душа съм вече премаляла?!”

 

Любовната им среща стана проба,

звездите ги засипваха с прах

и как така – покълна злоба,

превърнала се скоро и в страх.

 

Пътеката й с неговата се размина,

а искаше да люби тя отново…

Душата й започна да проклина-

сърцето й не бе за туй готово.

 

И спомен й остана за награда-

Съдбата, мислеше си тя, че е неверна

и някаква мечта остана за отрада,

но чувстваше, че носи участ черна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Етчи, Гера, Лъки!
    Правите чудесни коментари.
    Поздрави!
  • Разказа ти
    историята стара
    от дневника
    на моята душа,
    сега в коси съм
    посребряла
    и живея в тъжна
    самота.
    Перото ти
    за любовта говори
    и за сладостта
    на тоз нектар-
    туй дали,ще може
    да оспори
    този, който пил е вече
    тоз балсам.
    Сега ме виждаш
    грохнала и стара,
    прекършена,
    опожарена
    и сама.
    Това се случва с всеки,
    що не знае
    да носи - как -
    дела си в любовта.
    Когато взимаш
    без да даваш,
    запаленият огън-
    знай гасиш,
    а сред пепелищата му
    неминуемо,ще страдаш,
    защото няма как
    любовта да възкресиш!
  • Кое е грях или кое пък не?
    Кой може да реши върпос такъв?
    Обичам ли го от сърце,
    горя, умирам и боли до кръв.
  • Греха на никого не носи радост
    дори в началото да е наслада
    В един миг ги обгръща сладост
    а после дълго те горят на клада

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...