Перото ми история ви предлага
Mojsei & Aphrodite
Перото ми история ви предлага:
разказва се в нея за жената,
преминала през тази сага,
в която й замлъкнаха устата.
Плодът на любовта е сладък-
от всички ценности най-скъпа,
но той е труд, не е подарък,
а тук историята е даже тъпа.
Решила да направи опит забранен-
залюбила се с мъж достоен – тайно,
но поривът останал притеснен,
без шансове за нещо трайно.
Зеседнали в онуй любовно бреме,
в което има нещо мъничко забавно,
защото чувствали как то ще им отнеме,
постигнатото щастие, та макар и бавно.
Любов душата й отпи,
а мислеше за предстоящата раздяла-
проблемът взе да я топи
и тя усети, че е онемяла.
Чрез мъката сърцето проговори,
а те се искаха и пак, и пак,
но щастие може ли да се повтори,
щом двамата не знаят как?
Животът се изпълни с прегради,
а времето в щастие сякаш беше спряло-
започнаха се битки със засади,
накърняващи любовното им чувство цяло.
Така възникнаха проблеми верски,
родили сянката на първите съмнения,
а те създадоха емоции зверски,
подхранващи стихията на подозрения.
Така в чувството любовно,
разстла се сянката на ада
и тя зае место основно,
в което се развихри клада.
Любовникът й почна да кипи-
не бе доволен от живота им прикрит,
а тя привикна да търпи,
дори и погледа сърдит.
Изпаднаха в банална обиколка,
а любовта им бе едва набола
и почнаха да преживяват болка-
в душата си се тя почувства гола.
Започна да се пита тя:”Нали
дъгата ни венча с обич бяла,
а ето, че започна да боли-
с душа съм вече премаляла?!”
Любовната им среща стана проба,
звездите ги засипваха с прах
и как така – покълна злоба,
превърнала се скоро и в страх.
Пътеката й с неговата се размина,
а искаше да люби тя отново…
Душата й започна да проклина-
сърцето й не бе за туй готово.
И спомен й остана за награда-
Съдбата, мислеше си тя, че е неверна
и някаква мечта остана за отрада,
но чувстваше, че носи участ черна.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разказа ти
историята стара
от дневника
на моята душа,
сега в коси съм
посребряла
и живея в тъжна
самота.
Перото ти
за любовта говори
и за сладостта
на тоз нектар-
туй дали,ще може
да оспори
този, който пил е вече
тоз балсам.
Сега ме виждаш
грохнала и стара,
прекършена,
опожарена
и сама.
Това се случва с всеки,
що не знае
да носи - как -
дела си в любовта.
Когато взимаш
без да даваш,
запаленият огън-
знай гасиш,
а сред пепелищата му
неминуемо,ще страдаш,
защото няма как
любовта да възкресиш! -
Кое е грях или кое пък не?
Кой може да реши върпос такъв?
Обичам ли го от сърце,
горя, умирам и боли до кръв. -
Греха на никого не носи радост
дори в началото да е наслада
В един миг ги обгръща сладост
а после дълго те горят на клада
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Правите чудесни коментари.
Поздрави!