9 ago 2005, 23:32

ПЕСЕН

  Poesía
906 0 0

Кавалджия свири, мале,

тънка, тиха песен.

И в звука дочувам, мале,

че живота не е лесен.

Мъката си той излива,

Мъката си - на народа,

но все пак тя се извива,

песен волна и красива-

мъчна, но народна!

По гори и по чукари

тръгва, кичи всяко време!

И на млади и на стари-

от душите им да вземе!

Па надигне се земята,

Разтрепери се гората

и се чуват птици в глас

пеят, пеят те за нас!

В своята молитва свята

молят се и за душата

на родината ни мила-

да ни вдъхне малко сила

и кураж. И за напред

всичко да ни е наред!

В тая песен кавалджийска

Чувам за Преслав и Плиска,

чувам хилядния вой

на победата – герои!

И ми вдъхва свобода

прелестната ни земя,

напоена с много кръв

от юнак загинал пръв

в битката за нея!

Аз копнея да живея

и да мисля за напред

като време на разцвет!

И тая песен нека

ни подсеща,

че човека

винаги ще има среща

със съдбата си нелека-

със България ! . . .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Капко Дъждов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...