Кавалджия свири, мале,

тънка, тиха песен.

И в звука дочувам, мале,

че живота не е лесен.

Мъката си той излива,

Мъката си - на народа,

но все пак тя се извива,

песен волна и красива-

мъчна, но народна!

По гори и по чукари

тръгва, кичи всяко време!

И на млади и на стари-

от душите им да вземе!

Па надигне се земята,

Разтрепери се гората

и се чуват птици в глас

пеят, пеят те за нас!

В своята молитва свята

молят се и за душата

на родината ни мила-

да ни вдъхне малко сила

и кураж. И за напред

всичко да ни е наред!

В тая песен кавалджийска

Чувам за Преслав и Плиска,

чувам хилядния вой

на победата – герои!

И ми вдъхва свобода

прелестната ни земя,

напоена с много кръв

от юнак загинал пръв

в битката за нея!

Аз копнея да живея

и да мисля за напред

като време на разцвет!

И тая песен нека

ни подсеща,

че човека

винаги ще има среща

със съдбата си нелека-

със България ! . . .