Кавалджия свири, мале,
тънка, тиха песен.
И в звука дочувам, мале,
че живота не е лесен.
Мъката си той излива,
Мъката си - на народа,
но все пак тя се извива,
песен волна и красива-
мъчна, но народна!
По гори и по чукари
тръгва, кичи всяко време!
И на млади и на стари-
от душите им да вземе!
Па надигне се земята,
Разтрепери се гората
и се чуват птици в глас
пеят, пеят те за нас!
В своята молитва свята
молят се и за душата
на родината ни мила-
да ни вдъхне малко сила
и кураж. И за напред
всичко да ни е наред!
В тая песен кавалджийска
Чувам за Преслав и Плиска,
чувам хилядния вой
на победата – герои!
И ми вдъхва свобода
прелестната ни земя,
напоена с много кръв
от юнак загинал пръв
в битката за нея!
Аз копнея да живея
и да мисля за напред
като време на разцвет!
И тая песен нека
ни подсеща,
че човека
винаги ще има среща
със съдбата си нелека-
със България ! . . .
© Капко Дъждов Все права защищены