21 dic 2007, 15:09

Песен

616 0 4

Песен

Пея песен за една любов,
принудена да си отиде,
оставила в сърцата зов
и едно свещено име.

На раздяла се обрекли две  сърца,
но едно без друго те не могат,
а пазели надеждата една,
че може да ги разбере Бога.

Но никой не разбирал любовта
и всеки кавал тежката забрана,
но те дали си кръвта,
за да са навеки двама.

Една любов уби сърцата,
обрекла ги на мъчния копнеж
и веч за любовта се смята:
- Щом обичаш, значи да умреш.

Но песента не свършва още,
има полза от смъртта,
защото като стане нощем,
на небето те споделят любовта.

И песента замлъква тук,
но вярвай, тя ще продължи,
с история на някой друг -
не знаеш, може да си ти!?


30.08.2004.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....