21 дек. 2007 г., 15:09

Песен

618 0 4

Песен

Пея песен за една любов,
принудена да си отиде,
оставила в сърцата зов
и едно свещено име.

На раздяла се обрекли две  сърца,
но едно без друго те не могат,
а пазели надеждата една,
че може да ги разбере Бога.

Но никой не разбирал любовта
и всеки кавал тежката забрана,
но те дали си кръвта,
за да са навеки двама.

Една любов уби сърцата,
обрекла ги на мъчния копнеж
и веч за любовта се смята:
- Щом обичаш, значи да умреш.

Но песента не свършва още,
има полза от смъртта,
защото като стане нощем,
на небето те споделят любовта.

И песента замлъква тук,
но вярвай, тя ще продължи,
с история на някой друг -
не знаеш, може да си ти!?


30.08.2004.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...