Dec 21, 2007, 3:09 PM

Песен

  Poetry » Love
615 0 4

Песен

Пея песен за една любов,
принудена да си отиде,
оставила в сърцата зов
и едно свещено име.

На раздяла се обрекли две  сърца,
но едно без друго те не могат,
а пазели надеждата една,
че може да ги разбере Бога.

Но никой не разбирал любовта
и всеки кавал тежката забрана,
но те дали си кръвта,
за да са навеки двама.

Една любов уби сърцата,
обрекла ги на мъчния копнеж
и веч за любовта се смята:
- Щом обичаш, значи да умреш.

Но песента не свършва още,
има полза от смъртта,
защото като стане нощем,
на небето те споделят любовта.

И песента замлъква тук,
но вярвай, тя ще продължи,
с история на някой друг -
не знаеш, може да си ти!?


30.08.2004.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...