21.12.2007 г., 15:09

Песен

614 0 4

Песен

Пея песен за една любов,
принудена да си отиде,
оставила в сърцата зов
и едно свещено име.

На раздяла се обрекли две  сърца,
но едно без друго те не могат,
а пазели надеждата една,
че може да ги разбере Бога.

Но никой не разбирал любовта
и всеки кавал тежката забрана,
но те дали си кръвта,
за да са навеки двама.

Една любов уби сърцата,
обрекла ги на мъчния копнеж
и веч за любовта се смята:
- Щом обичаш, значи да умреш.

Но песента не свършва още,
има полза от смъртта,
защото като стане нощем,
на небето те споделят любовта.

И песента замлъква тук,
но вярвай, тя ще продължи,
с история на някой друг -
не знаеш, може да си ти!?


30.08.2004.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...