21.12.2007 г., 15:09

Песен

613 0 4

Песен

Пея песен за една любов,
принудена да си отиде,
оставила в сърцата зов
и едно свещено име.

На раздяла се обрекли две  сърца,
но едно без друго те не могат,
а пазели надеждата една,
че може да ги разбере Бога.

Но никой не разбирал любовта
и всеки кавал тежката забрана,
но те дали си кръвта,
за да са навеки двама.

Една любов уби сърцата,
обрекла ги на мъчния копнеж
и веч за любовта се смята:
- Щом обичаш, значи да умреш.

Но песента не свършва още,
има полза от смъртта,
защото като стане нощем,
на небето те споделят любовта.

И песента замлъква тук,
но вярвай, тя ще продължи,
с история на някой друг -
не знаеш, може да си ти!?


30.08.2004.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...