Песен
Песен
По тихите улици ходя си сам в нощта,
лекият дъжд нашепва ми песен една,
песен красива и нежна, запята от моята душа,
звънти и отеква – разказва ми за любовта.
Заслушан в мелодията мека, затварям очи,
като насън веднага виждам най-красивите си мечти,
във всичките Тя е там и ме чака, между бели брези,
изведнъж всичко изчезва, но песента не спира да ехти.
Продължавам да слушам, усмихвам се и отварям очи,
неусетно съм проронил няколко топлички сълзи,
оглеждам се – улицата вече е светла, а пък дъждът не вали,
но в сърцето ми нейната усмивка винаги ще продължи да блести.
12.12.2013 г. София
Кристиан Дочев
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристиан Дочев Todos los derechos reservados
