13 дек. 2013 г., 20:44

Песен

977 0 3

Песен

 

 

По тихите улици ходя си сам в нощта,

лекият дъжд нашепва ми песен една,

песен красива и нежна, запята от моята душа,

звънти и отеква – разказва ми за любовта.

  

Заслушан в мелодията мека, затварям очи,

като насън веднага виждам най-красивите си мечти,

във всичките Тя  е там и ме чака, между бели брези,

изведнъж всичко изчезва, но песента не спира да ехти.

 

Продължавам да слушам, усмихвам се и отварям очи,

неусетно съм проронил няколко топлички сълзи,

оглеждам се – улицата вече е светла, а пък дъждът не вали,

но в сърцето ми нейната усмивка винаги ще продължи да блести.

 

 

 

12.12.2013 г. София

Кристиан Дочев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Звучи искрено и истинско. Поздравления
  • Много ми хареса! Усеща се, че любовта те е завладяла и по-точно едно, единсвено момиче Хубаво е, че стиховете ти звучат така позитивно.Макар и да си приличат, някак си са и различни и човек лесно може да разпознае твоите стихове.Продължавай напред и нагоре..... с любов, най-вече към живота!
  • Заклевам се това е едно от най-най-разкошните неща, които някога съм чeла!!!!!!!!!!!ТОЛКОВА ЧИСТА ИСТИНСКА НЕЖНА И СИЛНА ЛЮБОВ МНОГО РЯДКО СЕ СРЕЩА!!!!!!!!!!!!!И Е ИСТИНСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА!!!!!!!!А ТИ СИ ПРОСТО НЕЗЕМНО ТАЛАНТЛИВ!!!!!!!!!!!!БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА УДОВОЛСТВИЕТО И НИКОГА НЕ СПИРАЙ ДА ПИШЕШ!!!!!!!!!!!!МОИТЕ ПОЗДРАВЛЕНИЯ И УВАЖЕНИЯ!!!!!!!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...