13.12.2013 г., 20:44

Песен

978 0 3

Песен

 

 

По тихите улици ходя си сам в нощта,

лекият дъжд нашепва ми песен една,

песен красива и нежна, запята от моята душа,

звънти и отеква – разказва ми за любовта.

  

Заслушан в мелодията мека, затварям очи,

като насън веднага виждам най-красивите си мечти,

във всичките Тя  е там и ме чака, между бели брези,

изведнъж всичко изчезва, но песента не спира да ехти.

 

Продължавам да слушам, усмихвам се и отварям очи,

неусетно съм проронил няколко топлички сълзи,

оглеждам се – улицата вече е светла, а пък дъждът не вали,

но в сърцето ми нейната усмивка винаги ще продължи да блести.

 

 

 

12.12.2013 г. София

Кристиан Дочев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Звучи искрено и истинско. Поздравления
  • Много ми хареса! Усеща се, че любовта те е завладяла и по-точно едно, единсвено момиче Хубаво е, че стиховете ти звучат така позитивно.Макар и да си приличат, някак си са и различни и човек лесно може да разпознае твоите стихове.Продължавай напред и нагоре..... с любов, най-вече към живота!
  • Заклевам се това е едно от най-най-разкошните неща, които някога съм чeла!!!!!!!!!!!ТОЛКОВА ЧИСТА ИСТИНСКА НЕЖНА И СИЛНА ЛЮБОВ МНОГО РЯДКО СЕ СРЕЩА!!!!!!!!!!!!!И Е ИСТИНСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА!!!!!!!!А ТИ СИ ПРОСТО НЕЗЕМНО ТАЛАНТЛИВ!!!!!!!!!!!!БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА УДОВОЛСТВИЕТО И НИКОГА НЕ СПИРАЙ ДА ПИШЕШ!!!!!!!!!!!!МОИТЕ ПОЗДРАВЛЕНИЯ И УВАЖЕНИЯ!!!!!!!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...