Песен
Песен
По тихите улици ходя си сам в нощта,
лекият дъжд нашепва ми песен една,
песен красива и нежна, запята от моята душа,
звънти и отеква – разказва ми за любовта.
Заслушан в мелодията мека, затварям очи,
като насън веднага виждам най-красивите си мечти,
във всичките Тя е там и ме чака, между бели брези,
изведнъж всичко изчезва, но песента не спира да ехти.
Продължавам да слушам, усмихвам се и отварям очи,
неусетно съм проронил няколко топлички сълзи,
оглеждам се – улицата вече е светла, а пък дъждът не вали,
но в сърцето ми нейната усмивка винаги ще продължи да блести.
12.12.2013 г. София
Кристиан Дочев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Дочев Всички права запазени

