8 mar 2024, 18:54

Песен 

  Poesía » Otra
167 0 0

Тъгата,

моята постоянна спътница,

горката,

милва ме с поглед в нощта.

 

Съдбата,

вечната моя орисница,

неспирна,

преде с вретено в ръка.

 

Душата,

изгубена в мисли се лута,

самотна,

на брега на дълбока река.

 

Устата,

след хиляди думи нечута,

безгласна,

шепне във вечността.

© Nebula Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??