Тъгата,
моята постоянна спътница,
горката,
милва ме с поглед в нощта.
Съдбата,
вечната моя орисница,
неспирна,
преде с вретено в ръка.
Душата,
изгубена в мисли се лута,
самотна,
на брега на дълбока река.
Устата,
след хиляди думи нечута,
безгласна,
шепне във вечността.
© Nebula All rights reserved.