Песен
Тъгата,
моята постоянна спътница,
горката,
милва ме с поглед в нощта.
Съдбата,
вечната моя орисница,
неспирна,
преде с вретено в ръка.
Душата,
изгубена в мисли се лута,
самотна,
на брега на дълбока река.
Устата,
след хиляди думи нечута,
безгласна,
шепне във вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nebula Всички права запазени