Любима,
съдрах нощта на парчета
в някое да те намеря,
но сънят далеч ги отнесе
и нарисува странни химери.
Сърцето ми съхне като грозде
оставено на припек да узрее,
а усмивката ти като гвоздей
на кръста ме пробожда в безвремие.
Ръцете ми са пусти без птиците
на твоята гръд загнездили.
Отлетяха вече мечтите ми ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse