Jun 4, 2019, 8:30 AM

Песен на болката 

  Poetry » Love
641 1 3
Любима,
съдрах нощта на парчета
в някое да те намеря,
но сънят далеч ги отнесе
и нарисува странни химери.
Сърцето ми съхне като грозде
оставено на припек да узрее,
а усмивката ти като гвоздей
на кръста ме пробожда в безвремие.
Ръцете ми са пусти без птиците
на твоята гръд загнездили.
Отлетяха вече мечтите ми ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??