Песен на болката
Любима,
съдрах нощта на парчета
в някое да те намеря,
но сънят далеч ги отнесе
и нарисува странни химери.
Сърцето ми съхне като грозде
оставено на припек да узрее,
а усмивката ти като гвоздей
на кръста ме пробожда в безвремие.
Ръцете ми са пусти без птиците
на твоята гръд загнездили.
Отлетяха вече мечтите ми
животът ми стана без делници
а празници плачат зазидани.
---------------------------
Любими,
няма вече нощ за мене -
тичам боса през спомена.
Сърцето ми в мъка тлее,
като птица самотна, бездомна.
Ароматът ти ме догонва по стъпките
от устните оставени по кожата.
Събирам пепелта на целувките
от вятъра по пътя предвождана.
Да можеш да стана леглото
на което си легнал любими.
Няма сърце да е самотно
и душата ми в радост ще е пее.
Отварям широко прозореца
и питам скришом звездите
- Кажете къде е красавеца?
Принцът мой на мечтите?
------------------------
Звездите гледат умислени,
как да помогнат не знаят.
Денят набързо се впусна
срещата им да начертае.
© Слава Костадинова All rights reserved.
