25 sept 2012, 9:09

Песен на щурци 

  Poesía » De amor
753 0 10

От среднощна песен на щурци

си нарекох тайно заклинание.

Почне ли нощта ми да боли

и да ражда спомен от предания,

 

и луната висне ли сама

в тъмни и беззвездни небосклони,

тъй, без думи, него си мълвя,

всички мои болки да прогони…

 

А когато новият ми ден

в рани от обиди се препъне,

шепна си - щурците да са с мен ,

в утрото ми огън да се върне…

 

В тази нощна песен на щурци

теб намерих обич светлоока…

Мойто заклинание си ти,

с теб наричам вярната посока…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??