Sep 25, 2012, 9:09 AM

Песен на щурци 

  Poetry » Love
754 0 10

От среднощна песен на щурци

си нарекох тайно заклинание.

Почне ли нощта ми да боли

и да ражда спомен от предания,

 

и луната висне ли сама

в тъмни и беззвездни небосклони,

тъй, без думи, него си мълвя,

всички мои болки да прогони…

 

А когато новият ми ден

в рани от обиди се препъне,

шепна си - щурците да са с мен ,

в утрото ми огън да се върне…

 

В тази нощна песен на щурци

теб намерих обич светлоока…

Мойто заклинание си ти,

с теб наричам вярната посока…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??