24 ene 2010, 20:39

Песен за гората 

  Poesía » Del paisaje
1462 1 1

Песен за гората

 

Върхът на хребета се доближава

А аз не знам край ще има ли това

Минутите внезапно отминават

В безкраен миг обхващат те нощта...


Разпръснатите клони клатят се във тъмнината

Луната бледа скрива се в тъма

Безмерни облаци закриват светлината

Светът - обхванат е в мъгла


Прекъснат вой изгубва се по хълма

Старата гора ечи в застой

Шумът на падаща вода във тъмен зной

Преплита леко нежните слова


Стенат планините вечни

Ехото се губи между тях

Птиците се свиват под перата

Под крилата на топла тъмнина


Краят на нощта бавно наближава и

Всичко бавно почва да се очертава

Идва бледната зора -

Предвестница на неочаквани неща...


Утрото започва да разбужда

Всяко нещо има своя край

Дъждът в гората заваля

И вдигна цялата мъгла


Дъга огрява небесата

Пчелите мият своите телца

Природата дарява с цветна светлина

Дори и най-малките си същества


Разбужда се животът в гората

Разбраха мястото си в този рай

И не ще отстъпят нивга светлината

И така ще бъде винаги - до край


Завинаги остават верни на гората

Завинаги ще я обичат те

Завинаги ще гледат те към планината

И винаги ще са по две...


За мен остава тази песен за гората

Да чувам я аз винаги в душата

Да усещам  и виждам я аз винаги в мъглата

И винаги да вглеждам се във ярката зора

© Илиана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??