24.01.2010 г., 20:39

Песен за гората

2K 1 0

Песен за гората

 

Върхът на хребета се доближава

А аз не знам край ще има ли това

Минутите внезапно отминават

В безкраен миг обхващат те нощта...


Разпръснатите клони клатят се във тъмнината

Луната бледа скрива се в тъма

Безмерни облаци закриват светлината

Светът - обхванат е в мъгла


Прекъснат вой изгубва се по хълма

Старата гора ечи в застой

Шумът на падаща вода във тъмен зной

Преплита леко нежните слова


Стенат планините вечни

Ехото се губи между тях

Птиците се свиват под перата

Под крилата на топла тъмнина


Краят на нощта бавно наближава и

Всичко бавно почва да се очертава

Идва бледната зора -

Предвестница на неочаквани неща...


Утрото започва да разбужда

Всяко нещо има своя край

Дъждът в гората заваля

И вдигна цялата мъгла


Дъга огрява небесата

Пчелите мият своите телца

Природата дарява с цветна светлина

Дори и най-малките си същества


Разбужда се животът в гората

Разбраха мястото си в този рай

И не ще отстъпят нивга светлината

И така ще бъде винаги - до край


Завинаги остават верни на гората

Завинаги ще я обичат те

Завинаги ще гледат те към планината

И винаги ще са по две...


За мен остава тази песен за гората

Да чувам я аз винаги в душата

Да усещам  и виждам я аз винаги в мъглата

И винаги да вглеждам се във ярката зора

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...