21 oct 2010, 17:39

Песен за живота, за любовта и за смъртта на любимата жена

2K 0 0

Тихо падат листатата върху пътеката на съдбата.
Тихо ръми дъждът в планината.
Тихо пристъпва и странникът
в мрака, 
в тъмата
и в сянката на гората.

Тихо дърветата шепнат.
Тихо животните странника следват.
Тихо се чува песен,
песен на странник, обладан от тъга,
песен за живота, за любовта
и за смъртта на любимата жена.

Тихо му дума вълчица.
Песен му пее птица.
Тихо го гали листакът
на старата бяла бреза.

Тихо гората потъва в тъга.
Тихо слънцето потъва в нощта. 
Тихо пристъпва и смъртта
в мрака на нощта.
Тихо потъва и странникът в скръбта,
във вечния сън на смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христомир Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....