21.10.2010 г., 17:39

Песен за живота, за любовта и за смъртта на любимата жена

2K 0 0

Тихо падат листатата върху пътеката на съдбата.
Тихо ръми дъждът в планината.
Тихо пристъпва и странникът
в мрака, 
в тъмата
и в сянката на гората.

Тихо дърветата шепнат.
Тихо животните странника следват.
Тихо се чува песен,
песен на странник, обладан от тъга,
песен за живота, за любовта
и за смъртта на любимата жена.

Тихо му дума вълчица.
Песен му пее птица.
Тихо го гали листакът
на старата бяла бреза.

Тихо гората потъва в тъга.
Тихо слънцето потъва в нощта. 
Тихо пристъпва и смъртта
в мрака на нощта.
Тихо потъва и странникът в скръбта,
във вечния сън на смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христомир Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...