21.10.2010 г., 17:39

Песен за живота, за любовта и за смъртта на любимата жена

2K 0 0

Тихо падат листатата върху пътеката на съдбата.
Тихо ръми дъждът в планината.
Тихо пристъпва и странникът
в мрака, 
в тъмата
и в сянката на гората.

Тихо дърветата шепнат.
Тихо животните странника следват.
Тихо се чува песен,
песен на странник, обладан от тъга,
песен за живота, за любовта
и за смъртта на любимата жена.

Тихо му дума вълчица.
Песен му пее птица.
Тихо го гали листакът
на старата бяла бреза.

Тихо гората потъва в тъга.
Тихо слънцето потъва в нощта. 
Тихо пристъпва и смъртта
в мрака на нощта.
Тихо потъва и странникът в скръбта,
във вечния сън на смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христомир Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...