Oct 21, 2010, 5:39 PM

Песен за живота, за любовта и за смъртта на любимата жена

2K 0 0

Тихо падат листатата върху пътеката на съдбата.
Тихо ръми дъждът в планината.
Тихо пристъпва и странникът
в мрака, 
в тъмата
и в сянката на гората.

Тихо дърветата шепнат.
Тихо животните странника следват.
Тихо се чува песен,
песен на странник, обладан от тъга,
песен за живота, за любовта
и за смъртта на любимата жена.

Тихо му дума вълчица.
Песен му пее птица.
Тихо го гали листакът
на старата бяла бреза.

Тихо гората потъва в тъга.
Тихо слънцето потъва в нощта. 
Тихо пристъпва и смъртта
в мрака на нощта.
Тихо потъва и странникът в скръбта,
във вечния сън на смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христомир Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...