13 jul 2005, 21:26

Песен за любов

  Poesía
1.3K 0 2
Ти си моята надежда,
ти си моята любов,
обич и нанадежда
във моя живот.

Моя любов,моя надежда
не тръгвай,не тръгвай сега
не ме оставяй
ти в самота.

Лунната пътека
ни зове зове сега
ти ела ела
моя съдба.

А когата отново
се срещнем двама с теб
ангелска музика
за теб и мен ще звъни.
И когато отново
със теб останеме сами
обич за теб и обич за мен
ще звучи.

Моя надежда,ти моя любов
не тръгвай в ноща
не ме оставяй
отново сама.
Остани при мен
да баде светлина
Ти остани моя съдба.

А когато отново
се срещнем  двама с теб
ангелска музика
за теб и мен ще звъни.
И когато отново
се срещнеме със теб
обич за теб
и обич за мен ще звучи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...