1 ago 2008, 12:17

Песен за орела

  Poesía
1.3K 0 5

Песен за орела

Разперил силни криле

високо - там в синевата,

с гордо вдигната глава

орел се вие над гората.

От вятъра той взема сила,

от слънцето пък - топлина,

която на орлица сива

пак ще раздава през нощта.

На простори безконечни

той силният е господар,

а острите чукари вечни

от Бога - бе получен дар.

И сянката му като бясна

лети над сините скали.

В очите мълнии проблясват.

Орлите не плачат. Нали ?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...