1.08.2008 г., 12:17

Песен за орела

1.2K 0 5

Песен за орела

Разперил силни криле

високо - там в синевата,

с гордо вдигната глава

орел се вие над гората.

От вятъра той взема сила,

от слънцето пък - топлина,

която на орлица сива

пак ще раздава през нощта.

На простори безконечни

той силният е господар,

а острите чукари вечни

от Бога - бе получен дар.

И сянката му като бясна

лети над сините скали.

В очите мълнии проблясват.

Орлите не плачат. Нали ?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...