1.08.2008 г., 12:17

Песен за орела

1.3K 0 5

Песен за орела

Разперил силни криле

високо - там в синевата,

с гордо вдигната глава

орел се вие над гората.

От вятъра той взема сила,

от слънцето пък - топлина,

която на орлица сива

пак ще раздава през нощта.

На простори безконечни

той силният е господар,

а острите чукари вечни

от Бога - бе получен дар.

И сянката му като бясна

лети над сините скали.

В очите мълнии проблясват.

Орлите не плачат. Нали ?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...