Песен за орела
Разперил силни криле
високо - там в синевата,
с гордо вдигната глава
орел се вие над гората.
От вятъра той взема сила,
от слънцето пък - топлина,
която на орлица сива
пак ще раздава през нощта.
На простори безконечни
той силният е господар,
а острите чукари вечни
от Бога - бе получен дар.
И сянката му като бясна
лети над сините скали.
В очите мълнии проблясват.
Орлите не плачат. Нали ?
© Йордан Йорданов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
