Песен за орела
Разперил силни криле
високо - там в синевата,
с гордо вдигната глава
орел се вие над гората.
От вятъра той взема сила,
от слънцето пък - топлина,
която на орлица сива
пак ще раздава през нощта.
На простори безконечни
той силният е господар,
а острите чукари вечни
от Бога - бе получен дар.
И сянката му като бясна
лети над сините скали.
В очите мълнии проблясват.
Орлите не плачат. Нали ?
© Йордан Йорданов All rights reserved.
ще е късно
дори за скалите ...