Песен за орела
Разперил силни криле
високо - там в синевата,
с гордо вдигната глава
орел се вие над гората.
От вятъра той взема сила,
от слънцето пък - топлина,
която на орлица сива
пак ще раздава през нощта.
На простори безконечни
той силният е господар,
а острите чукари вечни
от Бога - бе получен дар.
И сянката му като бясна
лети над сините скали.
В очите мълнии проблясват.
Орлите не плачат. Нали ?
© Йордан Йорданов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
