31 dic 2010, 0:09

Песен за Родопа планина

3.2K 0 11

Във тази нощ светът те поздравява

и  ти желае   здраве  и   любов!

Със пълни чаши името ти слави,

на теб поднася дар и благослов!

 

Аз тук дойдох без дарове и песни!

Без пожелания! Не нося и цветя!

До огъня безмълвно ще приседна,

за  да  изслушам приказка една!

 

За онзи мъж, чиито думи  горди

те пазиха от грях и от лъжа!

За твоя дядо – този старец, който

ти даде дух, копнеж и свобода!

 

Поел  въпросите на своя внук,

разказва  той  за  древни времена,

а в приказката - с мъдрост и поука

дарява  му   Родопа  планина!

 

Разказва му за трудните години,

за времето на гордите мъже.

За тежките и страховити зими.

За бури. За поройни дъждове.

 

За хората. За песните, изпяти

от кръшни и красиви родопчанки.

За  дрехите, извезани със  злато.

За празници, обреди и  седянки…

 

За пътищата - прашни, трудни, каменни.

За делника  на силните мъже.

За кладите  от непокорни  пламъци.

За  впряговете  с  буйните   коне…

 

За легендите,  поели мечтата

на чисти, свободни планинци.

За пасищата, приютили стадата.

За древни и клетвени истини!

 

Мъдрият старец  с  насълзени очи

зарече те с обич: Да имаш душа!

Да даряваш любов на врага си дори!

Да бъдеш човек! Да твориш красота!

 

Днес  клетвата на родовата памет

предай със името си на едно дете:

Да бъде честно  като онзи старец

от малкото, планинското селце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...