Песен за Родопа планина
Във тази нощ светът те поздравява
и ти желае здраве и любов!
Със пълни чаши името ти слави,
на теб поднася дар и благослов!
Аз тук дойдох без дарове и песни!
Без пожелания! Не нося и цветя!
До огъня безмълвно ще приседна,
за да изслушам приказка една!
За онзи мъж, чиито думи горди
те пазиха от грях и от лъжа!
За твоя дядо – този старец, който
ти даде дух, копнеж и свобода!
Поел въпросите на своя внук,
разказва той за древни времена,
а в приказката - с мъдрост и поука
дарява му Родопа планина!
Разказва му за трудните години,
за времето на гордите мъже.
За тежките и страховити зими.
За бури. За поройни дъждове.
За хората. За песните, изпяти
от кръшни и красиви родопчанки.
За дрехите, извезани със злато.
За празници, обреди и седянки…
За пътищата - прашни, трудни, каменни.
За делника на силните мъже.
За кладите от непокорни пламъци.
За впряговете с буйните коне…
За легендите, поели мечтата
на чисти, свободни планинци.
За пасищата, приютили стадата.
За древни и клетвени истини!
Мъдрият старец с насълзени очи
зарече те с обич: Да имаш душа!
Да даряваш любов на врага си дори!
Да бъдеш човек! Да твориш красота!
Днес клетвата на родовата памет
предай със името си на едно дете:
Да бъде честно като онзи старец
от малкото, планинското селце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
