Труп, студен и бял,

кръвта, която е излял.

От таз картина плаши се народа...

и мойта песен за Смъртта е като ода.

Пет молитви вече са изпети!

Няма вече избор сиромахът клети.

Гробари, целите в кал, вода,

го полагат в земните недра.

Всички мълчат, плачат дори.

"Тоз грешник нека в Ада гори!" -

казва черна дама в захлас -

от тук насетне - ни дъх, нито глас.

"Той сам живота си отне, уби се.

За една любов унищожи се."

Ето, вече го полагат там,

от тук насетне няма да е сам,

ще отиде може би в Рая или

ще се пържи в адските могили.

Все едно, душата му я няма,

вече всичко е една измама.

Искаше любов да има,

но застигна го и него вечна зима.

Едни се карат, други се обичат,

всички към гробовете си тичат.

Не ни убиват ножове, пистолети,

убиват ни мечти отнети.

Труп, студен и бял...

кръвта, която е излял...