30 sept 2010, 13:54

Песен за виното 

  Poesía » Otra
641 0 4

 

Есенни гроздове спускат зърната си

в плетени кошници, зрял кехлибар...

Старите българи тъпчат с нозете си

гроздето сочно във кораба стар.

 

Сок от сърцата им, кръв от  душите им –

ражда се виното, тихо кипи...

Връща им славата, силата, ритъма,

вяра раздава и обич крепи.

 

Вино лъчисто - от слънцето сокове -

бяло, червено - със дъх на цветя,

твойта душа е в извитите мостове,

свързали древното със вечността.

 

Мария Шандуркова

 

© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??