30 sept 2010, 13:54

Песен за виното

  Poesía » Otra
794 0 4

 

Есенни гроздове спускат зърната си

в плетени кошници, зрял кехлибар...

Старите българи тъпчат с нозете си

гроздето сочно във кораба стар.

 

Сок от сърцата им, кръв от  душите им –

ражда се виното, тихо кипи...

Връща им славата, силата, ритъма,

вяра раздава и обич крепи.

 

Вино лъчисто - от слънцето сокове -

бяло, червено - със дъх на цветя,

твойта душа е в извитите мостове,

свързали древното със вечността.

 

Мария Шандуркова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...