30.09.2010 г., 13:54 ч.

Песен за виното 

  Поезия » Друга
640 0 4

 

Есенни гроздове спускат зърната си

в плетени кошници, зрял кехлибар...

Старите българи тъпчат с нозете си

гроздето сочно във кораба стар.

 

Сок от сърцата им, кръв от  душите им –

ражда се виното, тихо кипи...

Връща им славата, силата, ритъма,

вяра раздава и обич крепи.

 

Вино лъчисто - от слънцето сокове -

бяло, червено - със дъх на цветя,

твойта душа е в извитите мостове,

свързали древното със вечността.

 

Мария Шандуркова

 

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??